Дъжд, мъгли и неподходящо за разходка и снимки време, така мога да опиша повечето от неделните дни през тази година. Студено, мокро и кално. Колкото и желание да имаш да отидеш някъде тези причини са достатъчни, за да остана отново и през свободния ден пред компютъра в къщи или пред телевизора.

Днес започна с слънце, но към обяд вече по хоризонта се образуваха големи черни облаци, предвещаващи буря.

14 : 00ч - облаците започнаха да изсипват обилно количество дъжд върху по голямата част на града. Валеше толкова силно, че даже и за една минута на открито и би прогизнал до кости. Буреносните облаци бяха надвиснали над града, а в далечината Мадарското плато бе напечено от слънчеви лъчи. И така с риск да се измокрим до кости или да стоим само в колата и да наблюдаваме изливащия се порой се отправихме към село Мадара и последващото Кюлевча.
 

            

В момента, в който излязохме от града нямаше и помен от дъжд. Всичко остана зад гърба ни и гледката към извиващата се буря над града беше впечетляваща. Виждаш кък дъжда се изсипва от черните облаци, и само трябва някой да снима неверотната картина, който предлага природната стихия.

            
             
              
Обичам точно такова време - неверотно красиви облаци, променящи се с всяка минута, природни стихии, които запечатваш в уникални снимки.

            
            
            

Невероятно е нали? При нас печеше слънце, а пред погледа ни се разкриваше картината на вилниеща буря. Игра с дъжда - дали ще дойде и при нас или ще си замине, по късно щяхме да разберем.

            

Пролетта е в разгара си и навсякъде из полянките се срещаха различни пролетни цветенца - къде сини, къде жълти. . .

            
 

След Кюлевча в ляво има чакълест път , преминаващ през ниска горичка от габър, след което следват нивите на платото и пътя вече черен и прашен. Окрива се гледка на изток. От там положението с облаците също не беше добре - тъмно синьо-сиви облаци се движеха към нас, предвещаващи още и още дъжд. Но все още печеще слънце.

Преминахме през нивите и достигнахме края на платото и малка борова горичка.  Вятъра преминаващ през клоните на дърветата виеше заплащително.

            
 

 Нямахме много време, в предвид идващата отвсякъде буря и дъжд и се отправихме бързо към края на скалите с неверотна панорама към Шумен и стара планина в далечината. Полянките бяха отрупани с малки диви ириси и много синкави мускари.

Красота. . .

            

Скали, буря и препичащо слънце. Липсваше само някоя дъга. Неверотни картини се откриваха накъдето и да погледнеш. Свежо зелено, слънчеви лъчи и бурености облаци.

            

Дъждът все още беше далеко от нас и ни оставяше свободно време за снимки

            

            

            

            

            

            

            

           

Този път бяхме с леката кола, пътят беше доста лош, но успяхме да се доберем до тук. Значи заслужава и красива фотография.

           

На връщане от платото дъжда продължаваше да се излива над Старопланинското било, нямаше да ни настигне - както винаги става Балкана го привличаше.
 

           

Въпреки, че живеем в Шумен, досега едно място беше останало незабелязано от нас, а е интересно. видяхме го от горе - някакви останки от зидове в покрайнините на село Мадара.

            
 

Малка табелка - "Антична вила" сложена в началото за отбивката към древните стени изобщо не може да е предпоставка за това, което видяхме там.

Много добре запазени стени на антични постройки и цял каменен басейн . Въпреки, че е почти под носа ни никога не бях знаела за тази история, запазена както научих в последствие от интернет от I - IVв до наши дни.

 

 

            

Невероятно, нали? Цях каменен град, изкопан от земята, сигурно още през комунизма и вече оставен на произвола. Оградата почти липсва, няма описание какво е, и почти никакви насочващи табели. Може би единсвено, че е в пределите на селото все още спира иманярите да разкопаят всичко, и да го разрушат както става навсякъде из стараната.

Няма кой да се заинтересува, че имаме едно богатство от историческа гледна точка, което е почти занемарено и причината тези стени да са все още здрави не се дължи на нас, а на незнайните строители в миналото, изграждали градовете си така, че ние да ги виждаме и днес.

            

            

            

            

К р а й

Там има страхотни каменни образувания.

Да, така е, но аз разказвам за Мадарското плато и покрайнините, а не за Мадарския конник. За него си трябва отделен разказ.

Много ми харесаха ирисите и странно, че са такива ниски. И за 1-ви път научавам името на едно синьо цвете, което често снимам - мускари :). Благодарско!
И гледките отгоре си ги бива!

:) Много красиви снимки! И усещането за пролет и раждаща се отново природа.

Усмивки!